Той беше мъж на около тридесет години, върху когото умората от едно несигурно съществуване изглеждаше, че благодарение на изключителен темперамент и желязна конституция не оказаха никакъв ефект. Със средна височина, широки рамене, правилни черти и решителна походка, лицето му беше загарено от парещия въздух на тропиците. Той имаше гъста черна брада и очи, загубени под свиващите се вежди, давайки онзи бърз, но твърд поглед, толкова характерен за нахалните натури. Облечени като глухари обикновено са облечени, не прецизно, дрехите му свидетелстват за дълго и грубо износване. На главата му, забита с бодрост от едната страна, имаше кожена шапка с голяма периферия. Панталонът му от груба вълна, който беше пъхнат в върховете на дебелите, тежки ботуши, които съставляваха най-съществената част от облеклото му, а над всичко и скриващ всичко беше избледняло жълтеникаво пончо. Но ако Торес беше капитан на гората, беше очевидно, че той вече не е бил нает в това си качество, а средствата му за атака и отбрана очевидно са недостатъчни за всеки, ангажиран в преследването на черните. Без огнестрелно оръжие - нито пистолет, нито револвер. В пояса си само едно от оръжията, по-скоро меч, отколкото ловен нож, наречено „манчета", а освен това той имаше „енчада", която е нещо като мотика, специално използвана в преследването на невзрачните и агути, които изобилстват в горите на Горна Амазонка, където като цяло има малко опасения от дивите зверове.